СПЕЦИФИКИ НА КОМУНИКАЦИЯТА ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА – трета част

Отabcomm

Думата crisis има старогръцки произход и означава прелом, решителен момент.

Западното мислене обичайно асоциира ‚кризата‘ с рязка, драматична промяна в съществуващото състояние. Обстоятелствата се променят неочаквано, внезапно и рязко. Човек се чувства принудително изведен от зоната си на комфорт. Ресурсът му за адекватна реакция е ограничен. Променената реалност изисква от него гъвкавост на мисленето, емоционална интилигентност и адаптивност.

Кризата на Запад свързваме със спешност, неотложност, стрес, респ. – със завишена тревожност, депресия и нужда от външна помощ/ подкрепа.

На Изток на кризата се гледа с други очи. Кризата в тази част на света се вижда като възможност. Акцентът на промяната в реалността е върху шанса за личностна промяна – израстване на потенциала, който минава през ревизия на остарелите и ограничителни вярвания и заместването им с нови, актуализирани спрямо промените – насърчителни убеждения.

Адаптирането спрямо промените – обичайно характерно и лесно за Човека с източен модел на мислене, сега стана не просто препоръчително, а задължително и за хората от Запада.

Важно е да отбележим: без значение на типа мислене – кризата е трегер, който активизира тежки не положителни емоции (страх, гняв) и заучени негативни модели на реактивно поведение. Нараства нуждата от споделяне, усещане за подкрепа, принадлежност към група (общност/ общество).

Кризата като разединителен или обединителен фактор

Кризата активизира инстинктите за оцеляване. Реакциите най-често са първични и имат за цел да осигурят само опазване на личната сигурност на живота, здравето и благоденствието. В този смисъл кризата разединява, фрагментира обществото. В контекстта на кризата като възможност, обаче, нараства значимостта на: доверието, изграждането и поддържането на взаимоотношения. Темите за комуникация са спешни и важни, нарастват очакванията и надеждите, които се възлагат на комуникацията. Тези промени в нагласите рефлектират върху крайния резултат от комуникацията.

В гледната точка ‚Кризата като обединителен фактор‘, ние открихме противоположна на разединението – ясно забележимата тенденция за обединение – манифестирана в спонтанни, нережисирани действия скрепяващи общността по отношение на конкретни проблеми в конкретни сектори. Нарастна важността на доверието като мост във взаимоотношенията, споделените ценности, интегритета и цялостта на общностите и социалните групи.

автор: Кремена Дачова

Бъдете информирани – още за нас, можете да видите в страницата ни